мислиш си, веднъж да стигна там, закъдето съм тръгнала,

веднъж да успея да го хвана в ръцете си това нещо, което искам,

и всичко ще е наред.

няма да се страхувам, ще ми е спокойно, светът ще е прекрасен и аз най-накрая ще бъда позитивният човек, който винаги съм искала.

после успяваш да го направиш, и най-накрая си там и в началото не можеш още да го осъзнаеш, а после когато дойде време да го осъзнаеш, вече толкова си свикнала, че директно скачаш на предишното ти Аз - онова, пълното с колебания и страхове, с 'няма да мога, страх ме е', че изобщо и нямаш време да бъдеш това, заради което я беше намислила цялата тая работа.

кога ще се науча да живея в момента