такъв е животът.

Аз съм самата ирония и доказателство на правилото :
последните двама мъже, които харесах - първият се оказа гей, вторият е зает.

;( ;( ;(

Evanescence - Eternal

Кафе, цигари, яйца и банани

или как Тони Пашова отново ще седи до 2 часа, за да учи. И утре ще отиде за последен час, за да може преди това да учи. И ще се прибере, за да седне и пак да учи, преди да са си дошли останалите.
И довечера пак ще учи, пак до два часа.

Не знам какво имате предвид с думата "преумора", наистина. Недоумявам.

защо пък вашата негативност трябва да ми влияе на мен?

не може ли моята позитивност да ви засрами поне един път?

LE WRITER'S BLOCK

The gif can't get any more relevant.

аз пак ще мрънкам, но.. трябва да си го кажа, защото иначе ми трови душата.

и сигурно е заради предизпитната паника, която ме е обзела.

а става ли въпрос за изпити, учене, любов към знания и наука и нашата способност да го направим всичко това, знам, че ти си човекът, на когото да разказвам.

просто съм уморена.

де да беше само физически. самият ми мозък е уморен, силата ми я няма никаква.

и е от ония безсилия, които и сънят не може да излекува. когато се събуждаш уморен.

толкова луда година беше, толкова бързо се случи всичко, за толкова много неща извън университетските задължения се притеснявах.. заеми, общежития, сметки, документи, уважавайте си родителите поне заради това, толкова е трудно да се занимаваш с тия неща.

и тези ми притеснения, като ги сложиш накуп с тия, че уча може би най-масивната наука на света, колкото и да е интересна, направо ми разказаха играта.

пък и сега, изпити след горе-долу 1 месец и досега не съм била толкова уплашена за изпит, както сега. никога не съм се чувствала чак толкова несигурна в себе си, въпреки че аз винаги си мисля, че не съм достатъчно подготвена. но пък като започна да се самобичувам, 'дани, трябваше да учиш повече, трябваше това, трябваше онова'.. после се замислям, ами че аз да не би да съм си клатила краката? аз правих всичко, на което бях възможна, до последните ми сили и после още, до границата ми и после зад нея,

и си припомням думите на роулинг

-how would you like to be remembered

-as someone who did the best she could with the talent she had.

каквото ще да става, просто не искам да съм пълна с угризения и тежки думи към себе си.

тъкмо съм започнала да си култивирам любов към мен.

обрекоха ни на мълчание обаче. това е то, никога няма да станем от онези големи известни блогове, които имат несъществуващо число от последователи, които им пишат 29587498574385345 коментара на всеки пост. :D

пичове, приятно ми е, забавлявайте се.

дани - много, много, много прегръдки ти пращам. дръж се здраво, продължавай да работиш, кръв, пот, сълзи, безсънни нощи, безкрайни дни - това няма значение. и двете ще  постигнем ВСИЧКО, което искаме, чуваш ли, ВСИЧКО. ще бъде зверски трудно - и точно затова ще си струва. (hug)

ей, че те даже са двама последователи!

иска ми се някак да им дадем възможност да кажат две-три думички :D
здравейте, хора. (: аз съм дани, другото човече е тони, дано ви хареса общият ни свят.

аз иначе дойдох да помрънкам колко ми липсва България.

като казвам България, разбира се, имам предвид хората, дето са ми на сърцето, въпреки че и за разнебитените улици ми е домъчняло.

да. така като си кажа носталгията в едно изречение малко ми поолеква.

п.п абе тия хора как са ни намерили блога? много ми е интересно :D

п.п. 2 между другото, онзи пост в личния ти блог 'аз и моите високи идеали', както винаги, всяка дума описва моето моментно състояние

И ВИДЯ ЛИ, ЧЕ ПАК ИМАМЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛ!!! Здравей, един последователю. :D Разгледах ти блоговете и малко много любовни ми идват, а поезията ти не е такава, каквато уважавам, но все пак се надявам, че ще ти доставят удоволствие несвързаните ни и непостоянни публикации. :D

Това с живеенето в момента, да ти кажа, никога не съм го разбирала. Адски лишено от стремеж з прогрес и развитие ми се струва.

мислиш си, веднъж да стигна там, закъдето съм тръгнала,

веднъж да успея да го хвана в ръцете си това нещо, което искам,

и всичко ще е наред.

няма да се страхувам, ще ми е спокойно, светът ще е прекрасен и аз най-накрая ще бъда позитивният човек, който винаги съм искала.

после успяваш да го направиш, и най-накрая си там и в началото не можеш още да го осъзнаеш, а после когато дойде време да го осъзнаеш, вече толкова си свикнала, че директно скачаш на предишното ти Аз - онова, пълното с колебания и страхове, с 'няма да мога, страх ме е', че изобщо и нямаш време да бъдеш това, заради което я беше намислила цялата тая работа.

кога ще се науча да живея в момента