няма да говоря по тая тема, защото аз пък съм от другата страна, тъй като съм кралицата на friendzone-ването.. :D

ама то е защото съм бъзла и

Данче, нямат спирка моите простотии ти казвам. :/ Толкова яко съм friendzoned, че просто все едно се блъскам в някаква супер тънка стъклена стена, през която всичко се вижда и чува, обаче няма абсолютно никакъв шанс да я пробиеш.



Ей го и моят вариант на положението...

I don't think that big city streets
have ever looked this good to me
He tells me about his life
I gaze the sunlight in his eyes.

He will never be loved, he swears,
as he runs his fingers through his hair,
I'm laughing 'cause I KNOW he's wrong.

And I don't think it ever crossed his mind
he tells a joke, I fake a smile,
but I KNOW all his favorite songs!

And I could tell you:

His favorite colour's blue,
he likes to argue,
born on the 28th.
His soul is beautiful,
he has the prettiest eyes
and if you asked me if I loved him...

I'd lie.

He looks around the room,
inocently overlooks the truth.
Shouldn't a light go on?
Doesn't he know I've had him memorized for so long?

He sees everything black and white,
we sit together late at night .
I don't let nobody see me wishing he was mine.

He stands there then walks away,
my God, if I could only say:
"I'm holding every breath for you..."

He'd never tell you,
but he is really smart.
When I'm around him,
it's hard to keep up my guard.
First thought when I wake up
is "My God, he's beautiful."
So I put on my make up
and pray for a miracle...

жена, не знам, много се карам с желанието си да пиша в момента, няква трета световна :О

последното нещо, което писах, го писах в библиотеката върху лист, докато трябваше да уча land law, а вместо това химикалът ми ревеше колко много ми липсва гошо >.<

може и да го споделя довечера по някое време.

да депресирам още някоя душа :D

Данче, жива ли си бе жина :D

Както на мен - бягането :)

изкуството е това, което едновременно ме прави луда

и ми помага да не полудея.

абе да ти кажа, не ми е от най-любимите гласове, които съм чувала, ама пък си имам лични пристрастия към него :D

оф, иначе се мъча с едно есе сега, и не знам,

затъпявам ли,

мотивацията ли ми я няма никаква,

времето ли нещо не ми влияе добре,

гърбът ли ме боли прекалено много, та ми пречи на концентрацията,

ама изобщо не съм продуктивна и ще се наритам след малко.

Данче, чух го уличното момче, много е добър пичът!!! <3

Да отговоря на дългия пост :

Ох, недей. Ако трябваше изобщо да се явявам пред 10-годишното си аз, въобще нямаше да мога да го погледна в очите. Или щях да се втурна към нея и да й кажа " МОЛЯ ТЕ, НЕ ОТИВАЙ ТАМ! НЕ ПРАВИ ТОВА! НЕ ЧЕТИ ОНОВА! СЛУШАЙ ТОВА, А НЕ ДРУГОТО!...

Защото ще се влюбиш във всички тези неща, ще ги осъзнаваш толкова ярко, ще ги чувстваш толкова всепоглъщащо, че ще страдаш почти във всеки един ден от живота си...

или върви... направи го... запознай се с него... напиши това... прочети онова... говори с нея... слушай тези неща и гледай онези... Единичните мигове на щастие и наслада ще са толкова силни, че... бога ми, ако трябва пак да изживеем цялата помия, ще. Отново и отново. Заради тях."

Данче, имаме цял един последовател :О Ай да ни е честито :D

Минути за реклама.

http://chetene.blogspot.com/

от много време си го мисля, като се чувствам толкова малка и несигурна в себе си, да направя един списък на противоположното, на нещата, които мога, на които съм се научила, които никога 10-годишното ми Аз никога не би предполагало, че някога ще може да прави.

съветвам те и ти да си направиш.

аз мога да карам кола.

мога и да плувам.

живея сама в чужда държава.

уча право.

снимам за два вестника. благотворително.

единият от които, защитаващ правата на lgbt students.

премам себе си и сексуалността си, каквато и да е тя.

и наистина, ама наистина не ми пука какво мислят другите за това.

мога да готвя ;p и да пускам пералня.

живея със сърдечен проблем и сколиоза и мога да кажа, че здравословните ми проблеми са нещата, които ме карат да оценявам живота.

чета мноого. и пиша. рядко, но пиша.

обичам.

и не знам, всъщност не са толкова много нещата, за които се сещам.

само че знам, че

МОГА.

мисля, че 10-годишното ми Аз би погледнало 19-годишната Дани и би си помислило: искам като порасна да стана като нея.

отговорих си дневника на рандъм страница и попаднах на 19 септември, няколко часа преди да замина, когато крум ми каза

'успех и да знаеш, че има човек в България, който те обича.'

едно голямо ох.

ми се откъсна от сърцето

и не можах да си се задържа на краката от мъка

и аз искам, тони, ама си мисля, че хора като нас никога не могат да го намерят, или по-скоро го намират,

ама за кратко, и после продължават да тичат в друга посока,

защото нали знаеш, може и да отидеш на края на света, ама от себе си няма да избягаш.

какво обичам аз? обичам да чета, обичам да снимам, обичам и да пиша, все още, въпреки че го правя рядко и некачествено.

и после какво? какво като ги обичам тия работи?

искам да си имам и малка бяла къща, като оная в the holiday, облечена в сняг. дървена къщичка, не знам защо винаги виждам кухнята вътре, като не съм голям готвач.. ама обичам да готвя, установих го, откакто дойдох в англия. и кухнята в къщичката ми е с нисък покрив и е топличко и уютно, има малки цветни кърпи и чаши с хубави надписи, врящ чайник, прозорче, перде с панделки и цветя. етажерка с книги, дървена маса и столове. меко килимче при мивката.

какво друго искам, искам да си живея в мир със себе си. не знам дали дори искам друг човек, на мен в самотата ми е удобно.

и все пак, какво като знам какво искам. не е толкова лесно. щрак, и айде. знаеш какво искаш, значи можеш да го имаш. добре, ама не мога ей така да запиша да уча фотография. аз колкото и да я обичам, съм по-спокойна, когато правя нещо сигурно. ами добре тогава, право. айде да спечелим сумати много пари, за да си купим и къщата и фотографско студио, да си подадем оставката после и да идем да почнем да живеем живота, който е за нас.

да, ама не става и така. защото знам, че започна ли го това право, няма никаква оставка да подавам. че ще ме грабне и няма да имам време и да си помися за бялата къща. страх ме е, че и за фотография няма да мисля, както престанах да мисля за поезия.

каша е.

I think careers are a 20th Century invention and I don't want one.

into the wild

п.с. не знам дали ти казвах коя ми е любимата песен, empty - ray lamontagne, чуй я, това е най-МЕН песента и затова мисля, че ще бъде и много Теб (:

will i always feel this way,

so empty, so estranged?

...'cause I'm just a girl,
trying to find a place in this world.

Така ли е, бе, Дани? :/ Намираме ли го това място един път завинаги? Ако питаш Тейлър, ще ти каже, че го е намерила в момента, в който е решила, че трябва да прави музика. Ние с теб имаме ли място? Лично аз непрекъснато се въртя на едно място. Тъкмо си помисля "Ето! Това е! Това е моето place in this world, крайно време е да сменя песента от чарта за всички времена..." - и земята под краката ми се разтваря. И - опа! - Тони пак е някъде из мъглите, в процес на безспирно търсене...
На какво прилича моето? Искам да ЗНАМ. Искам да знам какво искам! Искам да поема в някаква посока и никога да не съжаля за избора си. Искам да знам, че ТОВА е, което искам да правя и да съм. И да го правя. Да съсредоточа живота си около него...

Thank God roads are always open. Това е единственото, което ме държи да не полудея в последно време.
Бягай, бягай, бягай... остави всичко на пътя, остави всяка ярост, всяка неяснота, всеки гняв, всяка несигурност, просто бягай сякаш това е единственото, което има значение...
За миг то наистина е...

"And I'll look back in regret
how I ignored when they said:

RUN AS FAST AS YOU CAN!"...