Да отговоря на дългия пост :

Ох, недей. Ако трябваше изобщо да се явявам пред 10-годишното си аз, въобще нямаше да мога да го погледна в очите. Или щях да се втурна към нея и да й кажа " МОЛЯ ТЕ, НЕ ОТИВАЙ ТАМ! НЕ ПРАВИ ТОВА! НЕ ЧЕТИ ОНОВА! СЛУШАЙ ТОВА, А НЕ ДРУГОТО!...

Защото ще се влюбиш във всички тези неща, ще ги осъзнаваш толкова ярко, ще ги чувстваш толкова всепоглъщащо, че ще страдаш почти във всеки един ден от живота си...

или върви... направи го... запознай се с него... напиши това... прочети онова... говори с нея... слушай тези неща и гледай онези... Единичните мигове на щастие и наслада ще са толкова силни, че... бога ми, ако трябва пак да изживеем цялата помия, ще. Отново и отново. Заради тях."