и аз искам, тони, ама си мисля, че хора като нас никога не могат да го намерят, или по-скоро го намират,

ама за кратко, и после продължават да тичат в друга посока,

защото нали знаеш, може и да отидеш на края на света, ама от себе си няма да избягаш.

какво обичам аз? обичам да чета, обичам да снимам, обичам и да пиша, все още, въпреки че го правя рядко и некачествено.

и после какво? какво като ги обичам тия работи?

искам да си имам и малка бяла къща, като оная в the holiday, облечена в сняг. дървена къщичка, не знам защо винаги виждам кухнята вътре, като не съм голям готвач.. ама обичам да готвя, установих го, откакто дойдох в англия. и кухнята в къщичката ми е с нисък покрив и е топличко и уютно, има малки цветни кърпи и чаши с хубави надписи, врящ чайник, прозорче, перде с панделки и цветя. етажерка с книги, дървена маса и столове. меко килимче при мивката.

какво друго искам, искам да си живея в мир със себе си. не знам дали дори искам друг човек, на мен в самотата ми е удобно.

и все пак, какво като знам какво искам. не е толкова лесно. щрак, и айде. знаеш какво искаш, значи можеш да го имаш. добре, ама не мога ей така да запиша да уча фотография. аз колкото и да я обичам, съм по-спокойна, когато правя нещо сигурно. ами добре тогава, право. айде да спечелим сумати много пари, за да си купим и къщата и фотографско студио, да си подадем оставката после и да идем да почнем да живеем живота, който е за нас.

да, ама не става и така. защото знам, че започна ли го това право, няма никаква оставка да подавам. че ще ме грабне и няма да имам време и да си помися за бялата къща. страх ме е, че и за фотография няма да мисля, както престанах да мисля за поезия.

каша е.

I think careers are a 20th Century invention and I don't want one.

into the wild

п.с. не знам дали ти казвах коя ми е любимата песен, empty - ray lamontagne, чуй я, това е най-МЕН песента и затова мисля, че ще бъде и много Теб (:

will i always feel this way,

so empty, so estranged?