не знам дали си виждала, вероятно не, но наскоро бях пускала снимка във фейсбук на едно момче, свири на китара на улицата. тука на уличните музиканти иначе се гледа доста по-различно, отколкото в бг, хората уважават изкуството и това страшно много ми харесва.

и така, бях му споменала на него за любимата ми песен, empty на ray lamontagne, и днес минавах покрай неговото място в града, докато свиреше.

и я изпя.

за мен.

каза на целия град, че я пее за мен.

и беше прекрасно и докато го слушах със затворени очи можех да се закълна, че животът ми е пълен, че това е то, че няма повече, че не искам повече, че съм щастлива.

подарих му целувка по бузата и той ми я върна :D

мисълта ми е, че сега си пуснах да гледам One day с ан хатауей

и току-що ти прочетох и последния пост

и общо взето ми е доста сдухано настроението,

защото колкото и да ми е хубав животът,

нещо ми липсва

и това нещо е някой.

и мисля, че само ти може да разбереш как точно се чувствам.

(:

благодаря ти, че си тук.

п.п. а иначе ужасно се радвам, че ти го имаш това и че ти помага да намериш истинската себе си. <3