ДОМ е най-топлата думичка на света.

и е много хубаво, когато можеш да си го носиш със себе си. аз още се уча как да го правя, де.

още съм малко женския вариант на атанас далчев, мъкна си по колети вещи и снимки от българската стаята, за да мога да се почувствам на топло и сигурно и в английската.

еми да, може и да ни учиха в часовете по литература, че не е много хубаво и здравословно за душите ни да се затрупваме с предмети като далчевия герой, обаче на мен пък така си ми харесва. така си се чувствам добре. защитено се чувствам. спокойно ми е на душата. знам къде се прибирам вечер. познато ми е. мое си е. и то ме познава. подкрепяме си се, аз му бърша прахта, то ме пълни със спомени и сила.

промяната може и да е много полезна,

обаче пък познатото е удобно.

особено когато се опитваш да се намериш и имаш нужда нещо да те придържа, докато летиш из непознати небеса.