Най-обичам да ми се получава следното нещо:
казват ми "ама твоето мнение така и така, много е важно, изключително даже, може ли да ми погледнеш еди-какво си, много ще го оценя, ДА, давам си сметка, че си ужасна и че ще го оплюеш, но за всеки случай... ако не те притеснява..."
и аз като един Хауърд Роурк казвам "давай"
И

когато съвсем искрено си кажа мнението, че това, което чета просто не струва, и в подкрепа посоча съвсем обективни и КОНКРЕТНИ аргументи, се почва:

как може да си такава, ама така и така, ама аз това и това, ама давай сега да си защитим детенцето, че как ще ти даде сърце да изтриеш нещо, над което си се потил, БИЛ ТОЙ и резултата една некачествена, НЕРЕДАКТИРАНА работа.

И се почват едни сръдни, едно отчаяние, едно ниско самочувствие, едни обиди, едно ЧУДО.

Ама като съм се хванала с писател, на когото му куца самоувереността, какво куца му - хич биля я няма ник'ва и май никога не я е имало, направо излизам от кожата си, ти казвам.
ХОДИ МУ ОБЯСНЯВАЙ, че всичко, което се опитвам да направя, е да съм искрена и обективна. ХОДИ МУ ПРИПОМНЯЙ, че когато е вършил нещо както трябва, съм била искрено ентусиазирана. ХОДИ МУ ПОЯСНЯВАЙ, че моето мнение въобще не трябва ама за пет пари да го бърка...

ЗАЩО изобщо ще ти пука какво мисли този и онзи, БИЛ ТОЙ и човекът, с когото смяташ да живееш, когото обичаш, етц. Аз ако смятам, че работата ми е съвършена и че от първата главна буква до последната точка няма какво повече да се бутне, ако смятам творението си за завършено и прекрасно... сори, Майкъл, и президента Обама да си, не можеш с милиметър да ми промениш мнението за това нещо.

Прави се следното нещо : даваш ВСИЧКО от себе си, пишеш, редактираш до съвършенство, редактираш some more - и после пускаш по света. БЕЗ да ти пука кой какво ще каже.

Защото творците не пишем, за да ни гледа някой. Не пишем за чуждото мнение. Не пишем дори за пари.

Пишем, защото нямаме друг избор. Пишем, защото имаме какво да кажем.
Защото иначе ще умрем.

не, не съм :S

ще се опитам да го намеря и да го гледам скоро, че и без това съм му се заканила от години

как го извади това заключение, не знам, но е много мило :)) правя всичко по силите си да се сбъдне това :)

какво няма да отключва, тя е прекрасна <3 гледала ли си Becoming Jane?

такъв хубав живот ще имаш просто, не ми трябва да съм врачка, за да го знам,

толкова ще ти е изпълнено с изкуство, че ще плачеш от красота, pinky promise.

пък ан отприщва всичко лесбийско у мен :D <3

ГЛЕДАХ ГО ТОКУ-ЩО

CRY AWAY AAAALL THE MOVIE!!! ; ___;

човек. нечовешки е. просто няма право.
анн е върховна във всичко, което прави. като е с къса коса ми напомня на ема уотсън, само че още по-хубава.
ох.
ох, ще почина.

не знам в англия ли, в испания ли, на луната ли, знам само, че не ми е мястото в българия и туй то. но първо софия, СУ. това съм си обещала. почвам там, събирам пари и после накъдето ме отвее вятърът и когото довее с мен. :))

oh... i'm just a girl, trying to find a place in this world... :)) <3

cry over ALL the movies :D

идвай в англия, жено, женим се направо, ще си живеем екстра :D

а то и аз попринцип не вярвам на тия врачки ала-бала,

ама пък може, знаеш ли.

а и дори да идеш в испания, аз може и да дойда там,

и без това винаги съм искала да науча испански,

пък и да пътувам из света.

а за любовта, свила съм си се аз като най-голямата депресия на света в леглото снощи, докато гледах One day и си мисля 'е добре, аз съм най-неблагодарната лигла на света. защо рева, че нямам любов, като имам толкова много. сумати много народ ме обича.' ама после си казвам 'абе знаеш, че не става въпрос за такава любов, плюс това си имаш право да си искаш другата и да имаш нужда от нея.'

гледа ли филма или си като мен,

да се заканиш да гледаш

и да го направиш след два-три месеца? :D

първо да кажа нещо интересно, което ме подсети за теб - баба ми ходила при някаква врачка, която се слави в нашето семейство като бая познаваща (аз съм крайно и радикално скептична към тези неща, но друго е важно в случая) и тя й казала, че след като съм завършела, съм щяла да отида в Англия :О Какъв ще го диря там, при положение, че възнамерявам да уча в Испания, не е много ясно :D Та помислих си, ако вземе, че се окаже истина, колко яко би било да сме двете там някъде :)

после - ако щеш ми вярвай, с ръка на сърцето, а другата върху купчина свещени книги като ХП 1&7, "Властелинът на пръстените" и "Вино от глухарчета" мога да ти гарантирам, че знам как се чувстваш. Каквото и да казват, майка им стара, нищо не прави един човек, особено една жена, по такъв начин завършена, както една истинска и споделена любов. Било и за кратко. Просто... абе в кръвта ни е да обичаме и да сме обичани и да го изискваме това от живота с магарешка настойчивост, с Тейлър Суифтска упористост, докато не го получим. Можем да имаме всичко, да сме постигнали всичко, да сме станали такива и такива - и ще, не иска две думи по този въпрос! - но... любов, човек. :) ЛЮБОВ. <3

Това с музиканта е толкова разтапящо, че просто се просълзих. Прекрасно е, наистина <3 lucky you! :)

Та докато ти четях поста се сетих за тази песен и мисля, че особено припева ще ти допадне много: http://www.youtube.com/watch?v=JzLdTEClL8Q :)))

п.п. пускам и аз да гледам one day, че не съм, а е крайно време и мисля, че ще relate-на много, особено както с този човек се срещаме през 5 месеца точно, то направо си е за нас сигурно... *въздъх*
сдухай се на ВСИЧКИ филми! :D