намерих 'източни пиеси' в ютюб, прехвърлих набързо и сърцето ми почна да се къса,

толкова е трудно да се обясни носталгията, докато не я изпиташ,

защото всеки си мисли, че я е изпитвал,

отиваш на море и ти липсва твоята си къща,

отиваш на село и ти липсва телевизора,

отиваш на зелено училище и ти липсват мама и тате,

обаче носталгията по България, която същестува паралелно с пълното знание, че върнеш ли се, още на втория ден ще поискаш да избягаш,

обаче все пак искаш да се върнеш,

няма толкова едновременно противоречащо си и убедено чувство, че точно това искаш.

да се върнеш.

шума на улиците, есенните листа,

залезите между блоковете, топлите вечери,

щурци и кудкудякане на петел сутрин в 6,

липсват ми малките неща.